История

От 1928 година, а може би и по-рано, в нивите на север от село Надежда започнали да се заселват фабрични работници, дошли предимно от селата на Софийски окръг.

Първите преселници на квартала били двама братя,стари ергени, тоест момци. Тяхната къща сама стояла в едно кътче, дето е сега шосето, което съединява Връбница с Илиенското шосе. И когато питали купувачите, къде са си взели дворни места, те отговаряли:”В квартала на момците, или в „Момкова махала”. Такъв е произходът на името на квартала.

Известно време след заселването на квартала жителите му си образували едно културно-просветно благотворително дружество по инициатива на енорийския свещеник Макариев и някои по-будни

граждани. На едно събрание през 1940г. бил поставен тежкият и навременен въпрос за откриване на  квартално училище. Главни инициатори били: свещеник Макариев, Наталия Табакова, Еленко Белев, Слави Митков, Петър Цеков, Станка Томова, Костадин Чапкънов, Крум Янков, Атанас Велев и др. След дълги разтакавания бил разрешен въпросът по принцип – било открито 19 начално училище със слети класове в квартал „Момкова махала” – през 1941-ва година. Училището било открито, но липсвала учебна сграда. Всички къщи в квартала били малки и неудобни. Но към края на месец ноември Еленко Белев довършил двуетажната си къща – най-голямата сграда сред едноетажните къщички на квартала. Едната от двете стаи била определена за откриване на квартален магазин, но Еленко Белев я отстъпил за учебна стая на новооткритото училище. Дейните инициатори тръгнали из съседните училища и събрали бракувани чинове, маса, черна дъска, сметало, едно шкафче и подредили учебната стая.

 

В началото на учебната 1943/44г. Министерството на народната просвета дава име на кварталното училище „Отец Пимен”, все още няма сграда и първенците от квартала се отправят към връбнишката община. Тя отдава къщата на Васил Саздов, която е на два етажа за училище. Ползват се две стаи за учене, подът е дъсчен, а след това замазан с глина и смола, отпосле покрит с тухли.

 

По време на бомбандировките училището е било сериозно повредено. На 9.ІХ.1944 г. директорът С.Чирпанлиев се обърнал към общината с молба да се ремонтира училището. Сградата на училището е ремонтирана и достроена по-късно.

 

102 училище  е новатор в индивидуализираното и диференцирано провеждане на учебния процес. Всяка година то отваря врати за около 450 ученици от 1 до 8 клас, които се представят успешно на олимпиади, състезания и множество извънкласни мероприятия

Патрон

Панайот Волов е организатор и ръководител на Гюргевскияреволюционен комитет и на Априлското въстание. Точната дата на раждането му не е известна, знае се че е роден през 1850 г. в град Шумен, където е завършил Шуменското класно училище при Добри Войников

С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса. Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна (1869-1873), е принуден да се завърне в гр. Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Разгръща активна революционна дейност в Шумен и Шуменско

През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Председател на революционния комитет в гр. Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След неколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния.

Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Един от уредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет, определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети, в организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия между двамата ръководители Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Бенковски.

Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до гр. Панагюрище, и взема дейно участие в него.

Когато избухва въстанието, е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието е предаден заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в р. Янтра край гр. Бяла, Русенско.

Химн

Годините отлитат като вятър,

реки загубват в равнините глас.

Звезди угасват нощем над земята,
но Волов винаги остава с нас.


Припев:
Падне ли за свободата,
някъде герой, герой,
на потомците в сърцата
жив остава, остава той, жив е той!

По стъпките на неговата чета,
по ехото на гордия му път,
безсмъртната му слава днеска свети,
искри от подвига му смел горят.

Вървим сега в редиците любими,
върви и той под нашите звезди,
земя, нашепвай светлото му име,
земя, пред него знамена сведи.

 
 
 

Контакти

Тел: +02 9382654

Имейл: info@102ou.com

Адрес


София, ж.к. Надежда 4
ул. „Звезда“ №3