Годишни награди за принос към столичното образование за учебната 2020/2021 година

Директорът на 102 ОУ " Панайот Волов" Румяна Здравкова-Колева бе отличена на годишните награди на РУО София-град за принос към столичното образование.

На 14.05.2021 г. /петък/ от 12:40 ч. се проведе онлайн интервю в Zoom с Антония Кирова - бивша възпитаничка на 102 ОУ „Панайот Волов“, а днес – съдебен помощник на председателя на Общия съд на Европейския съюз в Люксембург. Интервюто беше организирано от г-жа Елица Павлова и г-жа Маргарита Харизанова и в него участваха ученици от 7"А" и 6 "Б" клас на нашето училище, за които събитието предизвика огромен интерес , любопитство и ентусиазъм. Те имаха възможност да почерпят добър опит и да зададат своите въпроси към г-жа Кирова, което от своя страна затвърди на практика и познанията им в областта на изготвяне и редактиране на интервюто като журналистически жанр към публицистичния стил.

Добрите образователни основи – предпоставка за просперитет и успех в кариерата

102 ОУ „Панайот Волов“ – Сбъдва мечти

 

Всички ние знаем колко е ценно да следваме добрите примери, затова ви представяме интервю с Антония Кирова – бивша възпитаничка на 102 ОУ „Панайот Волов“, а днес – съдебен помощник на председателя на Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, Марк ван дер Вауде.

 

- Добър ден, Антония Кирова! Вие сте възпитаничка на 102 ОУ „Панайот Волов“, моля Ви, разкажете ни кои са Вашите най-вълнуващи преживявания и спомени от ученическите години?

- Спомените вече не са толкова пресни, колкото би ми се искало да бъдат. Бях ученичка в 1 „А“ клас, с класен ръководител от 1. до 4. клас Валя Митева – един прекрасен педагог! В тази паралелка останах до завършването си. Винаги сме били сплотен и задружен клас, а учителите – изключително всеотдайни. Имам само хубави спомени от 102-ро училище. Майка ми също е учила в него.

- През кои години сте учили в 102 ОУ „Панайот Волов“?

- Като се замисля, ми се струва, че доста отдавна съм била ученичка. В 102 ОУ „Панайот Волов“ учих от 1996 до 2003 година.

- Имате ли спомен от събитие – празник, тържество, екскурзия, ученически състезания и/или други, в които сте участвали по време на обучението си в 102 ОУ „Панайот Волов“, и са оставили дълбок отпечатък у Вас през годините?

- Бяхме доста активни. Организираха се много годишни тържества по повод 24 май, годишнината на училището и редица други празници. Празнувахме обикновено в дом на културата Средец (бивш „Лиляна Димитрова“). Всички ученици, които проявявахме интерес, участвахме с някаква изява и за нас беше изключително вълнуващо събитие. Аз самата участвах в танцов състав, заедно с част от моите съученички. Съчинявахме различна хореография под съпровода на разнообразни песни. Имахме също и много активна учителка по музика, която водеше училищен хор с народно пеене. Аз не бях много даровита в пеенето, но с танците се справях… (смее се)

- Как Ви се отрази прехода от начален към прогимназиален етап на обучение – това навлизане в друг възрастов етап, различни учители и педагогически методики? Успяхте ли да се адаптирате бързо?

- Спомням си, че майка ми ме подготвяше по-отрано за това предстоящо събитие. Казваше ми: „Сега всичко беше много добре от първи до четвърти клас, с една и съща учителка, но сега ще видиш, че всички ще бъдат различни…“. Предупреждаваше ме, че вероятно ще има учители, които няма да са ми толкова любими, колкото първата… Но смятам, че всички преподаватели също знаеха, че това е новост за нас, имаха подход. Не мисля, че беше много трудно да се адаптираме, напротив – бяха ни интересни всички тези новости.

- Каква беше атмосферата в класа? С какво чувство влизахте в училище всеки ден?

- Бяхме клас-колектив. Много се разбирахме със съучениците ми. Никога не е имало конфликти или напрежение помежду ни. С желание и очакване ходех на училище.

- Кой учител от 102 ОУ Ви е повлиял най-силно и Ви е мотивирал да учите? Какви качества притежаваше тя/той?

- Имах учителка по литература, която за съжаление ни напусна преди години – Милена Дамянова! Изключителен човек – много ерудирана, много отдадена, излъчваше един особен авторитет, поради което всички я уважаваха страшно много, без да бъде строга! Никой ученик не искаше да я разочарова, защото беше изключителна! Учеше ни от малки да развиваме критично мислене. Не ни подценяваше, даваше ни трудни задачи и беше уверена, че ще се справим. Може би това е учителят, който ми е повлиял най-силно в тази ранна възраст.

- Имате ли приятели от училище, с които и до днес поддържате контакт и добри взаимоотношения? Разкажете ни за свой добър приятел/приятелка от тогава?

- Да, има няколко момичета, с които поддържаме връзка и до днес, макар и все по-рядко. Спомням се, че дори в началото, когато завършихме 102-ро училище, се събирахме, за да учим заедно, въпреки че бяхме в различни училища. Сега животът ни е изпратил в доста различни посоки и контактът ни е по-ограничен.

- Кое е най-щурото нещо, което сте правили в час? А в междучасието?

- Знам ли…седяхме на двойни чинове, които бяха свързани със седалките и всички се клатехме, докато един ден целият чин се обърна и с моята съученичка се озовахме с краката във въздуха. 😊. А в междучасието често си пускахме музика на един касетофон (колкото и странно да изглежда в наши дни), който ми бяха купили „нашите“, и танцувахме.

- Прилежна ли бяхте в ученето?

- Признавам си, да, бях много прилежна в училище. Може би и майка ми ми е повлияла, защото тя ми разказваше (аз не си спомням много добре) че от 3-годишна ме е водила на откриванията на учебната година и на тържествата по случай започване на първи клас, в двора на училището. Всеки път след края съм била много разочарована, че още не е дошъл моят ред и аз не мога да остана и да вляза с другите в класната стая 😊. Естествено, имало е предмети, в които вероятно не съм била чак толкова прилежна и подготвена, но като цяло се стараех много.

- Изпитвали ли сте страх от някой преподавател?

- Имахме един доста строг учител по трудово обучение, който беше ни казал: „Който не се научи да мери с шублер, няма да мине 5. клас“ и всички бяхме решили, че ще си останем в пети клас, защото не знаем да мерим с шублер… Аз и до днес не знам 😊…

- С кои черти от характера си изпъквахте още през ученическите години и можете да заявите, че сте съхранили и до днес, че са били ценни при формиране на житейски избор или вземане на важни решения в живота Ви?

- Бих казала, че неуморимото ми любопитство, упоритостта ми и заразителния ми ентусиазъм са черти, които са ми били изключително полезни и които се старая да съхранявам, независимо от това, което ми поднася ежедневието.

- Как ще коментирате образователната среда и учебния процес по време на тази извънредна епидемиологична обстановка през последната година – одобрявате ли дистанционното обучение като подходяща форма и може ли то да измести напълно присъственото обучение?

- Без съмнение внезапното въвеждане на дистанционното образование се оказа огромно предизвикателство. Бих казала, че това важи особено за родителите, чиито ритъм и организация на семейния живот коренно се промени. Децата и младите хора се приспособяват по-бързо и по-лесно към новостите. За жалост дистанционното образование изостри социалното неравенството и постави в изключително трудно положение много семействата, които не могат да осигурят на децата необходимата техника и постоянно внимание. Всяка крачка към въвеждане на дистанционно обучение трябва да вземе предвид този параметър. Не смятам, че дистанционното обучение може да измести напълно присъственото. Училището е много важно за сформирането на социални контакти извън семейната среда, както и извън социалните мрежи.

- Какво мислите, че се е подобрило в образованието днес и какво е необходимо още да се направи според Вас, за да бъде по-добро и интересно за новото поколение?

- Най-значимата промяна от времето, когато аз бях ученичка е достъпа до интернет и неограниченото количество информация. Аз бях от първото поколение, което след влизането на България в Европейския съюз, можеше да кандидатства онлайн за университетите във Франция без необходимостта от изпращане на много документи. Това улеснява много и дава възможност да се кандидатства на повече места. В същото време достъпа да неограничено количество информация представлява друго ново предизвикателство – да отсеем това, което ни е нужно и да подбираме критично източниците на информация.

- Липсват ли Ви ученическите години и връщате ли се към детските си спомени?

- Предполагам всеки си спомня за детските си години с носталгия. Напоследък ми се случва по-често да се връщам към детски спомени. Смятам, че с годините си даваме все повече сметка за огромния отпечатък, който остава преживяното в детството и младежките ни години.

- Къде продължихте образованието си?

- От 2003 до 2008 година учих в 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Когато ме приеха, не знаех нито една дума на френски и исках да уча в Испанската гимназия. Впоследствие записах испански като втори език и това се оказа много полезно, тъй като съпругът ми е испанец. През последните две години в гимназията бях в профил история и литература и се явих на кандидатстудентски изпити за Софийския университет. Междувременно кандидатствах за няколко университета във Франция. Най-трудното се оказа взимането на решение. Записах се във факултета по право в Софийския университет, но след това реших, че всъщност искам да замина за Франция и да следвам право в Университета в Страсбург. В началото не разбирах всичко, което професорите казваха на френски, и всички чужденци разменяхме лекции помежду си. Така се запознах и с настоящия си съпруг. През 2010-2011 бяхме заедно на обмен по програма „Еразъм“ в университета в Хелзинки във Финландия. Върнах се отново в Страсбург, където записах Магистърска програма „Право и икономика на регулацията“ в Института по политически науки. След приключването ѝ, завърших и специализирана магистърска програма по европейско право в Колежа на Европа в Брюж.

- Какво е чувството да живееш извън България? Беше ли Ви лесно да свикнете? Щастлива ли сте?

- Първата вечер след като пристигнах беше „пълен шок“, седях в малката стая, в която бях настанена по време на обучението си в Страсбург, и си мислех, че може би не трябваше да взимам това решение… Първата седмица беше малко трудно да се приобщя и проявявах колебание относно взетото решение. Методологията на работа беше много различна, изпитвах затруднение и с езика в началото, липсваха ми всички приятели и близки. Но толкова много неща се случваха за толкова кратко време, че нямах много време да се замислям. Французите бяха симпатични, отзивчиви и положително настроени. Много ни помагаха на нас чужденците, дори адмирираха факта, че бяхме решили да учим в друга държава. Смятаха го за проява на доста голяма смелост и кураж.

Сега съм щастлива и никога не съм гледала назад, съжалявайки за избора, който съм направила. Понякога, разбира се, ми липсват някои неща, но още в началото реших, че вместо да се вторачвам в това, което ми липсва, ще се постарая да виждам новите неща, които мога да опозная, да опитам.

- След завидното образование, което сте получили, как започна Вашата кариера?

- В рамките на магистърската програма в Страсбург трябваше да премина стаж и да представя доклад за опита, който съм натрупала. Приеха ме на стаж в Европейската комисия и така, през февруари 2013 г., за пръв път отидох в Брюксел за 4 месеца. По същото време кандидатствах и за Колежа на Европа в Брюж. Магистърската ми теза в Колежа беше обвързана с Международните договори, които Европейският съюз сключва в областта на безопасността на храните. По тази причина кандидатствах за стаж в Европейския орган за безопасност на храните, чието седалище се намира в Италия. За да мога да практикувам като адвокат, трябваше да се явя на адвокатски изпит. От 2008 г. не се бях връщала в България за по дълго и реших да изкарам стаж за правоспособност и да се явя на изпит в София. Тъй като никога не бях учила право в България, подготовката беше малко по-трудна. Докато се подготвях за изпита, заминах на стаж в Съда на европейския съюз в Люксембург. Планът ми беше да остана само 6 месеца и след това да кандидатствам за работа в адвокатска кантора в Брюксел, където по това време живееше съпругът ми. Взех успешно адвокатския изпит, но вместо да започна да практикувам като адвокат, получих предложение за работа от холандския съдия и така шестте месеца стаж се превърнаха в почти 5 години.

- Какво е ежедневието Ви в работата? Срещате ли се с различни хора или по-скоро работите от дистанция?

- В момента работя като съдебен помощник на съдия, което означава, че аз всекидневно го съветвам относно решенията, които той трябва да взима. Помагам му по делата, които разглежда. Работата е наистина отговорна и изисква време и концентрация, а и съдията, за когото работя, е много взискателен. Самият той работи много и съответно подбира екипа си, от който очаква същата отдаденост. Поради епидемичната обстановка работим предимно дистанционно, но често организираме присъствени срещи например когато трябва да подготвим провеждането на съдебни заседания.

- Имате ли свободно време за хоби или сте постоянно ангажирана с работа? Какво Ви вдъхновява и мотивира?

- Да, остава време. Обичам да пътувам и да се сблъсквам с непознати неща, както и да уча чужди езици (всеки път казвам този ще е последен, а в момента се опитвам да уча и холандски език). Много е важно човек да се научи да намира време за почивка, ако иска да бъде продуктивен и на работа.

- От всички места, на които сте живели, къде най-много Ви е харесало?

- Всички места, на които съм живяла са маркирали по някакъв начин живота ми и са оставили своя отпечатък в мен. Била съм щастлива на тези места и съм ги чувствала като свой дом. В момента прекарвам много време със съпруга ми, в Брюксел. Това е място, което за размерите си, е изключително мултикултурно и предоставя редица възможности за срещи с нови хора.

- Бихте ли се върнали да живеете и работите в България?

- Разбира се, ако някой ден ми се отдаде възможността, с удоволствие. За мен и за съпруга ми е важно да се чувстваме удовлетворени и стимулирани от работата си, така че това за момента е определящ фактор.

- Тази година нашето училище празнува своят 80-годишен юбилей – какво ще пожелаете на учениците, учителите и на ръководството?

- Пожелавам на училищното ръководство и на учителите да продължават да възпитават още много поколения любопитни и амбициозни млади ученици, класните стаи да са винаги пълни, да има много паралелки и много ученици! На учениците пожелавам никога да не се колебаят, че могат да постигнат и най-лудите си мечти! Всичко, което им се струва недостижимо, е на една ръка разстояние. Да не се колебаят да се свързват с хора, които могат да им дадат добри съвети! Да преследват целите си и да вярват, че могат да постигнат всичко, което пожелаят!

Тони.png
Тони-1клас3.png
Тони-1клас.2.png

Тържествен видеоконцерт по случай 80-годишнината на 102 ОУ „Панайот Волов“

20 април - 80 години 102 ОУ "Панайот Волов"
Поздрав от 3 "А" клас

Честит 3 март! Отбелязваме 143 г. от Освобождението на България.

Ръководството, учителите, учениците и служителите на 102 ОУ,

Ви поздравяват с националния празник на Република България.

3 "А" клас

В памет на Васил Левски