По Коледа отваряме сърцата си
и ставаме с частица по-добри.
Дали така претегляме делата си
чрез истинските стойности... дали?
По Коледа сме щедри и очите ни
се спират там, където най-боли,
разбрали – не даряваме излишъци,
а ценното за нас, със жест свенлив.
По Коледа сме смели със мечтите си,
с надеждите, изречени наглас,
и вплели съкровеното в молитвите,
докосваме божественото в нас.
По Коледа... Но нека след гирляндите остане малко светло от свещта, запалваща и огъня на неразбраните, и галещия зов на любовта...
